САНДАНСКИ

Общи сведения

Сандански е един от най-добре устроените балнеоложки и климатични курорти у нас и СПА дестинация № 1 в България за 2009 г. Градът е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на р. Санданска Бистрица. Отстои на 22 км северно от Кулата (граничен пункт с Гърция), на 65 км южно от Благоевград, на 166 км от столицата София и на 160 км от Солун – втория по големина град в Гърция.

Сандански има 29222 жители /към м. Юни 2010 г./ и се явява център на едноименната община с общо население 43688 жители. Надморската височина на курорта е 215-240 м.

История

Сандански е древен град и се гордее с богатата си история. Селището около топлите минерални извори е възникнало през II хилядолетие преди нашата ера. Първите му жители били от тракийското племе меди. След идването на римляните малкото селище било разширено и благоустроено, като се превърнало във важен културен център. Каптирани били лечебните извори и построена голяма баня (асклепион). Селището прераснало в град вероятно по времето на император Пий (138 г.- 161 г.) и било оградено с крепостни стени от местен речен камък.

Римски пълководци са предприемали походи по долината на реката, като целта им е била да присъединят и тези земи. През 85-83 г. пр. н. е., по време на един от тези походи е бил пленен и тракиецът Спартак. По-късно той възглавява първото и най-голямо робско въстание срещу Рим /74 г.-71 г. пр. н. е./, което завършва с неуспех и със смъртта на Спартак.

Градът достига голям разцвет по времето на византийския император Юстиниан II (527 г.-565 г.), но след VI век бива разрушен.

По тези места се заселило славянското племе стримонци (струменци), което нарекло селището Свети Врач, т.е. Свети лечители. Според преданието това име е свързано с двамата народни лечители - братята Козма и Дамян. Селището влязло в пределите на българското царство при управлението на Пресиян (836 г.-852 г.). По време на османското владичество Свети Врач запада и се превръща в малко село.

Бурните събития от края на ХІХ в. и началото на ХХ в. отново коренно променят съдбата на с. Св. Врач. Балканските войни и последвалата Първа световна война слагат край на Турската империя, а новите граници на Балканския полуостров и западането на гр. Мелник след войните предопределя новия икономически и културен възход на с. Св. Врач. През 1919 г. селото е обявено за околийски център, а през 1929 г. и за град. Постепенно градът заема отново водещото си място в областта на Средна Струма.

От 1947 г. градът носи името на революционера от македонския край – Яне Сандански.

Климат

Климатът на курорта се характеризира с ценни биоклиматични показатели. Той е преходноконтинентален, подпланински с ясно изразено средиземноморско влияние (преходен средиземноморски). Средногодишната температура на въздуха е 13,9˚С при средна януарска температура 2,4˚С и средна юлска 24,6˚С. Лятото е сухо и твърде топло до горещо, а зимата е мека. Пролетта настъпва рано и устойчиво се задържа след 20 февруари, а есента е топла, слънчева и продължителна, като устойчиво се задържа докъм 10 декември.

Поради слабо изразената облачност и слаба мъгливост (средногодишно само 7,4 дни с мъгла), както и поради южното му изложение продължителността на слънчевото греене е твърде висока - над 2430 часа в годината. Валежите са слаби, средногодишно 65,6 дни с валеж, а снежната покривка се задържа средногодишно само 13,1 дни. Относителната влажност на въздуха е ниска - средногодишно 67% (през януари - средно 80%, а през юли - средно 54%).

Ветровитостта е слаба до умерена, но в сравнение с другите балнеологични курорти в страната през летните месеци е силно изразена (средно през юли 2 м в сек). Това, както и планинско-долинния полъх от близките пирински възвишения разхлажда и освежава летните горещини, които се смекчават и от лесо-парковите зони и курорта и около него. Въздухът в района е наситен почти 100% с отрицателни аеройони. Всичко това характеризира Сандански като град с най-здравословен климат в страната, особено през есенно-зимния и пролетния сезон.

Градски парк

Гордост за Сандански и за цяла България е уникалният градски парк, носещ от 1981 г. старото име на града – “Свети Врач”.

Площта му възлиза на 344 дка и в него са засадени над 200 средиземноморски растителни вида - чинари, стройни кедри и секвои, вечнозелени туи, бухлати върби, иглени борове, нар, смокини, здравец, мушкато, различни видове рози. Най-забележителни са чинаровите дървета, две от които са обявени за природни забележителности.

Паркът е особено привлекателно и предпочитано място за малки и големи. Над р. Санданска Бистрица са провесени люлеещи се мостове.

Множество алеи, дървени беседки, детски и други кътове създават неповторими условия за отмора и развлечение.

Сред зеленината на парка се намират градският стадион, летният театър, няколко плувни басейна, изкуствено езеро със заведение, лодки и водни колела и др. В летния театър всяка година се провежда фестивалът за авторска македонска песен „Пирин фолк“, както и Балканският Младежки Фестивал „Младостта на Балканите“. На самия вход на парка известният в миналото планинар Никола Миронски е създал уникална железобетонна карта на Северен Пирин. Градският парк естествено се е свързал с още по-големия лесопарк - зелената огърлица на Сандански, обхванал града като подкова.

Минерални води

Минералните извори са природното богатство на Сандански. По-известни от тях са Парилото, Турската баня и Чешмата на Мирото. В курорта има над 20 извора, чиито води са съсредоточени в две хидротермални зони с аналогична физико-химична характеристика.

Те са хипертермални (42˚С -81˚С), нискоминерализирани (0,627-0,653 мг в литър), силициеви (съдържат 115-131 мг метасилициева киселина в литър), леко флуорни (съдържат флуор 5-6,1 мг в литър), с леко алкална реакция (рН 7,5-7,7) и ниска водна твърдост (1,7 немски градуса, т.нар. "меки" води). Всички минерални води са бистри, безцветни, без мирис, с приятни питейно-вкусови качества и общ дебит 21 л/сек, или над 1800000 литра в денонощие. Подходящи са както за къпане, така и за пиене.

Лечение и профилактика

Дългогодишния опит и многобройните медицински проучвания през последните десетилетия утвърдиха курорта като особено подходящ за лечение и профилактика на заболявания на дихателните органи, локомоторния апарат и периферната нервна система:

• хронични неспецифични заболявания на белите дробове при деца и възрастни (бронхиална астма, хронични бронхити, хронични пневмонии, ринити, фарингити и др.);
• заболявания на опорно-двигателния апарат;
• заболявания на периферната нервна система;
• кожно-алергични заболявания;
• заболявания на пикочоотделителната система;
• заболявания на стомашно-чревния тракт, на черния дроб и жлъчните пътища;
• постфрактурни състояния – бавно зарастващи костни счупвания;
• затлъстяване.

Съчетаването на благодатен климат, уникални природни дадености и богатство на минерални извори прославиха Сандански като най-добрата естествена лечебница на бронхиална астма в Европа.

Курортна база

Пациентите се обслужват от три балнеолечебници, курортна поликлиника със специализирани диагностични и лечебни кабинети, летен плаж с хидроминерални басейни, питейни източници, кинезитерапевтични и спортно-терапевтични терени, а интерхотел "Сандански” и по-големите санаториуми разполагат със собствена диагностична и балнео-физикална база.

В курорта функционират и редица почивни домове и пансионати на различни ведомства и организации, както и множество добре уредени хотели и частни квартири.

Транспорт

Сандански е важен пункт по Международния път Е 79 и железопътната линия София-Кулата-Атина. Автобусен транспорт свързва града с градовете и селата от района в доста разклонена мрежа. Посредством железопътната мрежа Сандански се свързва с Благоевград, Дупница, Перник и столицата София, а оттам и с останалата жп мрежа на страната.

Автогарата се намира в централната част на града, на брега на р. Санданска Бистрица.

Жп гарата се намира на 4 км западно от града и до нея има редовна градска автобусна линия.